понеделник, 8 ноември 2010 г.

ПИСАТЕЛЯТ МАРТИН РАЛЧЕВСКИ : ПОЛИТИКАТА И ВЛАСТТА ОПОРОЧАВАТ ЧОВЕКА!

Писателят Мартин РАЛЧЕВСКИ
1. Мартине, какво е да си писател в България?
Да си писател в България е авантюристично и скъпо, защото само от писане не може да се преживява. Проблемът за това обаче не е в липсата на платежоспособност на българина, нито в неговия мързел да чете, а в нещо много по-просто и тривиално – в малочислеността на народа ни! Ако България беше например като една Украйна, т. е. също не богата страна, но с население от около 50 милиона души тогава у нас щеше да има хиляди писатели, които да бъдат само писатели и на никой от тях нямаше да му се налага да упражнява друга професия за да се изхранва.

2. Какво е за теб писането? Разкажи ми повече за твоето творчество, плановете ти, идеите...

Писането за мен е начин да изразя и споделя чувствата си. Онези чувства и емоции, които често така напират в мен и дори не ми дават покой.
А иначе творчеството ми до този момент е доста скромно. Имам написани и издадени три романа. Техните имена според реда на появата им на книжния пазар са: ''Безкрайна нощ'' 2008 г., ''Горски дух'' 2009 г., и ''Полубогиня'' 2010 г.
Чрез книгите си аз не търся комерсиалното, но се опитвам да предам на читателите своя личен опит в търсенето на истината и щастието. Казвам 'личен опит', защото е много важно самия автор да вярва в това, което пише. В противен случай читателя лесно може да усети заиграването със словото и преднамереността в написаното и в крайна сметка да се почувства излъган.

3. Печели ли се от писане в България?

Вече отговорих на този въпрос. А и мисля, че не е необходимо човек да е кой знае колко интелигентен за да се досети, че писането не е занимание за бизнесмени. Писането е амплоа на самотните хора, на тези, които на някакво ниво се усещат неразбрани от обкръжението си. Чрез книгите си те правят опит да намерят себереализация в умовете на другите. Нещо като полиците. И писателите и политиците натрапват себе си на обществото. Ако това натрапване обаче е свързано със собствено облагодетелстване то определено е лошо, но ако човек е идеалист тогава нещата могат и да се получат.

4. Помня когато публично оповести че заминаваш. Защо го направи, защо замина?

Това е комплексно решение и е трудно да се генерализира. Един от водещите мотиви беше, че имах неприятности в работата си, от която в последствие бях съкратен без никакво предупреждение и обезщетение. А аз съм баща на две малки деца. Така, че когато тази ситуация ми се стовари на главата се ужасих. Но, слава Богу, в този труден момент съпругата ми не загуби вяра, а прие лошото стечение на обстоятелствата като предизвикателство. Заедно намерихме сили и поехме по този нелек път на емигрантството.
Апропо, онова, което описвам в първата част на романа си ''Безкрайна нощ'' не е измислена история, а до голяма степен е моята лична изживяна одисея.

5. Коя е най – силната емоция в личният ти живот и творчеството?

Най-силната емоция в живота на повечето хора, според мен, е когато човек получи положителен отговор на молитвите си.
През последните години в моя живот се случиха толкова много хубави и необясними неща, че като се замисля, може би няма да е лошо един ден да ги систематизирам и да разкажа за тях в някоя от следващите си книги.
Но конкретно най-силният момент досега в моя живот беше в нощта на 1-ви Август 2007 г. Два месеца по-рано бях започнал работа в един от най-престижните бижутерийни магазини на бул. „Витоша“ в София. Собственика беше изключително деспотичен човек и аз много страдах от това. Почти бях отчаян, защото трябваше да съм щастлив, че има тази рядка възможност да работя на такова място, но аз не само, че не бях, но дори и не знаех какво искам от живота. И тогава, през спомената нощ, изведнъж се пробудих. Стана неочаквано. Тогава съпругата ми ме попита: ''Какво искаш да правиш в този живот?'' Аз побързах да отвърна, че не знам, но в следващия момент нещо в сърцето ми трепна и се коригирах, че всъщност искам да напиша книга.
И наистина, след тази нощ животът ми стана друг. Написах не една, а цели три книги!

6. Каква може да бъде причината за една твоя безсънна нощ?

Често това ми се случва, когато пиша книгите си. През деня нямам време и обикновено ми се налага да крада от съня си за да напредвам. Но разбира се това могат да бъдат и доста други неща.
Категорично обаче не може да ми се случи да не спя цяла нощ за да се забавлявам. Това ми е чуждо.

7. Какъв е идеалът на спасител Мартин Ралчевски?

Към този въпрос може да се погледне от две страни. Политически и религиозен спасител.
Ако погледнем към политическия спасител. След Симеон Сакскуборготски, който не оправда очакванията на народа, сега повечето българи са вперили поглед в Бойко Борисов. Аз му симпатизирам и искам да успее. Но тук има един много страшен фактор, който е големия прът в колелата на неговото правителство – липсата на достатъчен потенциал у населението. Населението бързо застарява и намалява. А това е най-страшния проблем за всяка една държава, много по-страшен дори и от престъпността по високите етажи на властта.
А религиозния спасител за мен е само един – това е Божият Син.

8. За какво мечтаеш?
Имам два вида мечти – общи и лични.
Към общите на първо място е тази народа ни да не изчезне. Напук на всички статистики и проучвания, че има реална опасност това да се случи, и то съвсем скоро, т. е. само до около 100 / 120 години, аз се надявам на точно обратното. Копнея да се възродим духовно и да се опомни докато все още имаме ресурса и силите да спрем каруцата от нанадолнището.
На второ място силно се надявам едно подобно опомняне да настъпи в по всеобщ план в умовете на всички хора по света, за да може надигащата инвазия на исляма към целия иначе мислещ свят да се прекрати. А тук тенденциите наистина са тревожни. От 500 милиона през 60-те години на миналия век, последователите на тази религия само за половин век са се увеличили двойно и днес са вече повече от 1 милиард! И тези един милиард мюсюлмани силно желаят целия свят да стане като тях, т. е. да се ислямизира. Всеки знае и вижда колко лесно тези хора реализират целите си. И всичко това е най-вече благодарение на числеността им. Ето този 'успех' на мен ми се иска да се прекрати.
А в личен план мечтая нещата ми да се подредят така, че да мога да живея от това, което обичам да правя най-много – от писането.

9. Какво би променил в животът си ако можеше?

Ако можех да върна времето назад и сега ми предстоеше да влизам в Университета щях да си избера по-сполучлива и печеливша професия. Защото липсата на конкретен занаят досега винаги ми е носило само пасиви.  А в личен план и емоционален план може би не бих променил нищо.

10. А в България?

Смятам, че тук може да се направи много. Ако имах властта да сторя нещо за страната предполагам, че на първо място бих се заел да изградя единна демографска положителна програма и да убедя народа, че е важно да я следва. Тази програма би включвала може би на първо място ограничаване, с мирни средства, на раждаемостта при циганите. На второ място тази програма би стимулирала финансово етническите българи, които искат да създадат поколение. И не на последно място бих 'пуснал' Христос отново да влезе в българското училище, където винаги е бил през българската история.
Едно малко отклонение: В романа си ''Полубогиня'' аз описвам подобна ситуация. Главният герой е много ерудиран и способен човек, който за кратко време става евродепутат. Той предлага в Европарламента именно един такъв проектозакон, чиято цел е да стимулира финансово всички по-бедни европейски семейства, който желаят да имат деца. Той предлага тази мярка с цел Европа да успее да се противостави на силната емиграция, като в това число се отбелязва най-вече че най-страшна е тази от арабските страни. Който е чел романа обаче знае, че това предложение става основа за разгорещени вътрешни дискусии и в крайна сметка бива отхвърлено, а главния герой е принуден да се оттегли от политиката завинаги.

11. Би ли се върнал в България? Кога и защо?

От сравнително скоро съм в Англия и все още ми е трудно да отговоря на този въпрос. Една скоба, англичаните се оказаха доста гостоприемни хора, нещо, което преди да тръгна насам, не предполагах, че е така.
Знаете ли какво е моето наблюдение от тук? Всичко при емигрантите се свежда до научаването на езика. Тези, които не говорят свободно езика милеят за родината (това се отнася не само за Англия, но и за САЩ, и за Германия и за Испания – страните с най-много българи в света). Когато обаче усвоят добре езика и започнат малко по-сносна работа те постепенно спират да се интересуват за България и вече искат да останат за постоянно в съответната държава.
Ако трябва да бъда честен, трябва да призная, че ми е трудно да се обвържа с конкретен отговор на този етап. Чувствам, че искам да се върна, но кога и защо, все още не мога да кажа.

12. В едно интервю казваш че Бог ни говори със знаци. Ти разчиташ ли ги и говориш ли си с Него? Какво е за теб вярата...

Ако кажа, че си говоря с Бога значи все едно да кажа, че съм луд. Не, не си говоря с Него, но Му се моля. И, колкото и странно да звучи за някои, смея да твърдя, че Той отвръща на молбите ми именно със знаци. Между впрочем Той отвръща на молбите на всеки, стига те да са искрени и полезни.
Питате ме какво е за мен вярата?
За мен тя е нещо, което ако липсва на човека лишава живота му от смисъл. Предназначението на човека на тази земя е да открие Бога и да установи хармония с Него. Защото човешкия дух е вечен. Самото понятие 'вечен' предполага, че човек трябва да вяра в Този, който го е сътворил. Ако обаче човек няма идея за вечността и не чувства потребност да узнае, защо изобщо е тук, защо съществува смъртта, има ли нещо после и прочее, то той просто живее ден за ден. Такъв човек сам по себе си е екзистенциално самотен и нещастен. Съвсем друг е въпроса, че той едва ли би признал това.

13. А злото...

Когато чета книги или статии напоследък често попадам на изказвания от рода на този, че злото било просто отсъствие на добро, и че то нямало собствено битие. Твърди се, че то е било нещо подобно на тъмнината, т. е. то е просто отсъствие на светлина. Злото обаче има реално битие и то е видно в заобикалящия ни свят. Злото съществува като еманация на един друг свят – демонския, които е преплетен с нашия и от който можем да се освободим единствено с вяра в Богочовека.

14. Какво пишеш сега? Какво да очакваме от теб!
В момента пиша четвъртия си роман, който ще се казва '30 паунда'.

Преди да го започна аз силно исках той да се основава на истински събития и за моя радост стана точно така. Този роман ще представлява една истинска сага за силата на човешкия дух. За преобразуването на едно бедно и невзрачно момче в духовен великан. Тези, които искат да научат повече могат да посетят моя блог, в който съм качил откъс от романа: www.ralchevski.blogspot.com

15. Мнението ти за политиката и властта?

Политиката и властта опорочават човека. Колкото и да е чист в началото всеки попаднал във властта, в една или друга степен, с времето деградира. Но това не значи, че ''Всички са маскари'', както казва Алеко Константинов чрез бай Ганьо. Напротив и във властта има честни хора. Навярно са съвсем малко са, но все пак има такива. Друг е въпроса, че точно те едва ли участват и влияят по някакъв начин в световните дела.

16. Би ли се включил в политиката и управлението, властта?

Не знам. На някакво ниво се чувствам патриот, защото ми е мило и болно за България. Затова си мисля, че дори и да искам, във века на всемирната глобализация, такива като мен нямат място на политическата сцена.

17. Пожелай нещо на нашите читатели...

Да се добри към всеки и към всичко, което ги заобикаля и да помнят, че бъдещето е в техните собствени ръце. По мое мнение, живеем в добър отрязък от световната история. Въпреки, че понякога ни изглежда, че е трудно, сега животът е много по-лек и уреден от когато и да било от историята на човечеството.

Интервюто взе по интернет
Веселин СТАМЕНОВ


2 коментара:

Анонимен каза...

Поздравления за изказаните позиции!
Мартин Ралчевски е талантлив и мислещ писател!
Не оставя читателя си безразличен и студен... винаги има реакция.
Христина

shareniika каза...

Поздравления за един наистина талантлив и мислещ българин!
Ще ми се да вярвам, че има и други... по-оптимистично е.