сряда, 26 януари 2011 г.

СЕНЗАЦИЯ!!!! ГОТВЕН ПРЕВРАТ СРЕЩУ ДОГАН В АНКАРА!

Ахвед ДОГАН
Скандалите сред петата колона на Анкара издават страха й да не загуби позициите си у нас
Шумните скандали и размяната на упреци сред вождовете на ДПС извадиха на светло не само дълго скриваните вътрешни битки между отделни персони и кланове. Но и това кой всъщност стои зад случващото се в сепаратистката партия.При неотдавнашната си визита в София министър-председателят Реджеп Ердоган демонстративно отказа да се срещне с лидера на турската пета колона и предпочете да разговаря продължително с неговата доскорошна дясна ръка Касим Дал. Непосредствено след края на тази визита той обяви публично, че напуска Централното оперативно бюро на етнокорпорацията и обсипа Ахмед Доган с тежки обвинения. Че маргинализирал ДПС и от неговата кауза останали само "голямата далавера, голямата лъжа и корупцията за лично облагодетелстване" И че превърнал организацията в "лека жена, която се предлага на всеки, но никой не я иска"... За внимателните наблюдатели е ясно, че подобни резки движения са възможни само с благословията на Анкара. След като Движението бе изхвърлено от властта при последните парламентарни избори, тя видимо се разтревожи да не изгуби своите позиции у нас, което пък би навредило на нейните неоосмански апетити към България.
Някои анализатори се запитаха защо сподвижникът на Доган прави подобни признания чак сега, след като двамата са плътно заедно от 25 години - включително и по времето, когато през 1985 година създадоха нелегалната антибългарска организация ТНОДБ. Отговорът е ясен: Високата порта отдавна недолюбва компрометирания в обществото и агент на бившата Държавна сигурност Ахмед Доган, който вече се оказва неудобен за нейната имперска стратегия спрямо бившия Дунавски вилает. Затова предпочита да размести фигурите в полза на новия си фаворит и любимец на турските специални служби - Касим Дал, посредник между тях и антиконституционната му партия. За това сме писали неведнъж, а през 2008 година лидерът на АТАКА Волен Сидеров връчи на ДАНС уличаващи документи и факти срещу него. При управлението на тройната коалиция обаче агенцията, не без натиск отгоре, предпочете да запази мълчание по въпроса.
Позата на морален съдник, която Касим Дал си избра, за да обясни причините за своята оставка от Централното оперативно бюро и последвалите скандали в ДПС, е твърде фалшива и едва ли ще му донесе очакваните от него политически дивиденти - дори когато говори и някои истини за лидера на антиконституционната партия. Защото той е неотстъпно до Доган вече 25 години - от създаването на тайната подривно-шпионска организация ТНОДБ /чийто наследник е етнокорпорацията/ до деня, в който му бе наредено отвън да го елиминира. Заедно са, когато бомбите на турски терористи гърмяха на обществени места, взривяваха подбрани обекти като църкви и влакове и убиваха невинни хора и дори деца. Пак са един до друг, когато значителни суми от Анкара и разни ислямски фондации /прикритие на радикални групировки/ течаха към София, за да финансират ДПС - в нарушение на българските закони и всякакви митнически разпоредби. Двамата са заедно и когато през 90-те години бившият "Турски отдел" на НСС е залят от секретни оперативни доклади за масирано нашествие на агентура от югоизток и тотален шпионаж на депесарските вождове в полза на Високата порта. По същото време някои от тях получават специален инструктаж за ерозиране на българската държава в т. нар. Център за изучаване на турския свят, начело с “ястреба” проф. Туран Язган.
По-късно ще преминат и друг курс на обучение под контрола на тогавашния държавен министър, неофашистът Айваз Гьокдемир, и на разузнавателната централа МИТ. Сред основните лектори там е една забележителна по участията си в тайни операции и прехвърлянето на муджахидини в Косово и Босна личност - проф. Мустафа Кахраманьол, координатор на Междуведомствения съвет за работа с т. нар. външни турци. Начело на оперативното управление на съвета е Кямил Юджеорал, експерт по преврати на чужда територия. В същата компания е и Енвер Алтайлъ, агент на МИТ и шеф на европейските структури на неофашистката терористична групировка "Сивите вълци".
В инструктажа си проф. Кахраманьол изрично подчертава, че Турция не желае етнически конфликт в България и на Балканите, защото той би попречил на нейните стратегически интереси и многопосочното й проникване в бившите вилаети на империята
Каквото впрочем става, особено след като властта в Анкара бе поета от ислямисткото правителство на Реджеп Ердоган. Колкото до турцизирането на българомохамеданите у нас, лекторът е категоричен:"Никакво насилие! Турцизирането трябва да се извършва с умна, последователна и добре обмислена политика. А в това отношение е нужно ДПС да прояви особена чувствителност и старание"...
Вярно е, Доган, Касим Дал и компания наистина проявиха голямо "старание", за да откъснат помаците от българския им родов корен - от Гоце Делчев до Якоруда, Велинград, Сърница и Смолян. Въпросният курс на обучение завършва с приемането и на специална програма, която трябва да гарантира турските имперски амбиции у нас и на Балканите във всички области - икономика, политика, религия, култура, образование.
Лидерът на ДПС и неговата дясна ръка са все така заедно, когато години наред етнокорпорацията използваше лостовете на властта за разграбване на българските национални богатства, за източване на държавния резерв, варварското изсичане на горите ни или за наливане на милиони от бюджета в касите на приближени обръчи от фирми. Докато велможите на турската пета колона потъваха в султански, парвенюшки разкош, електоратът им обедняваше стремглаво и за него се сещаха главно преди избори. Или в случаите, когато решат да дестабилизират страната с инспирирани от тях "протести" - без значение дали са на подучени имами или тютюнопроизводители.
Иначе сегашните скандали в ДПС са само проекция от желанието на Анкара и нейните специални служби да разхубавят образа му чрез подмяна на фигури. Твърде отдавна Доган усети, че почвата под краката му става нестабилна. Има и една знаменателна полуконспиративна среща между него и Ердоган в същия ден, когато Георги Първанов трябваше да окичи лидера на незаконната партия с най-високия български орден, а той пък направи реверанс към Високата порта и отказа да го вземе. Това обаче не направи очакваното от него впечатление на гостуващия у нас Ердоган и Доган беше смъмрен, че маргинализирал ДПС. По-късно Дръндарският "философ" направи нов сондажен ход, за да фокусира вниманието към себе си, и обяви, че може да се оттегли от политиката и да се отдаде на науката. Всъщност това бе поредният опит за мимикрия, подсказана от Анкара, за да се придаде на полувоенизираното ДПС образа на "модерна европейска партия". По същото време подготвеният от Анкара за наследник на лидера - Касим Дал, обяви публично, че при определена конюктура Движението може "само да управлява страната". Следващият знак, че лидерът вече е недолюбван от своите господари бяха посещенията на тогавашния външен министър, а сега президент - Абдула Гюл в Кърджали, последвано от визита на Ердоган в същия град. Доган не беше сред поканените там велможи от ДПС. Нямаше го /за разлика от Дал/ и на погребението на бившия шеф на кабинета му - Ахмед Емин, загинал при странно "самоубийство" в Боянските сараи. Нещо, което лукавият политик от Дръндар веднага използва, за да потърси спасение в етническата карта. И с познатото си азиатско хитруване и лавиране се опита да внуши на обществото, че някои съзнателно разпалвали етническо напрежение и на него му било трудно да успокои електората, а пък и не искал. Впрочем това бе познатият прийом на депесарския вожд - всяко обвинение срещу собствената му персона да се обявява едва ли не за атака срещу турците изобщо. След което се задейства
поредният рекет срещу институциите у нас - в смисъл, че ако бъде отстранен от властта, това би означавало сигурен етнически конфликт. Тези маневри, разбира се, не затоплиха силно охладнелите отношения на Анкара към все по-неудобния Доган и тя вече бе решила да го отстрани от ръководния пост. Ето защо не е изключена вероятността в "самоубийството" на Ахмед Емин да имат пръст и нейните специални служби.Колкото до Касим Дал, той проявява удивителна амнезия спрямо икономическите престъпления и серията от предателства на ДПС срещу България, докато години наред бе вторият човек в него. Кога разбра, че партията му е изолирана и каузата й се е превърнала в "голяма далавера и голяма лъжа?". Много бързо забрави и потокът от хвалби, когато в началото на 2009 година с Ремзи Осман поискаха

преялата с власт

етнокорпорация да

има и посланици,

представители в съдебната власт, специалните служби и във всички по-важни институции в държавата. Това според Дал се налагало, защото ДПС била "стабилна, конструктивна, предвидима, честна партия с коалиционна култура". Тя водела "умерена и балансирана политика за решаване на вътрешните и външните проблеми на страната". Затова имали втори мандат и успешно участвали в "изпълнителната власт и във всякакви институции на местно и централно равнище". Резултатите от това били "налице", а атаките срещу организацията им са предизвикани единствено от "нейното все по-разширяващо се влияние".

Ето защо неговите закъснели тежки обвинения /макар и верни/ срещу Доган трудно може да се приемат като загриженост към ДПС. Ако беше така, той трябваше да повдигне завесата далеч по-рано, вместо да мълчи или да сипе хвалби във всички посоки. Истината е другаде. Господарите му от Анкара и нейните специални служби съзряха заплаха за своята неоосманска политика спрямо България след като петата им колона бе изхвърлена от властта и затова решиха, че е настъпил моментът да се освободят от вече изчерпания и компрометиран Доган и да го подменят със своя нов фаворит - Касим Дал. Останалото е логично: непосредствено след срещата си с премиера Реджеп Ердоган, той напусна демонстративно Централното оперативно бюро и скандалът в ДПС избухна, следвайки подготвения от Високата порта сценарий.

Няма коментари: