неделя, 23 януари 2011 г.

ЗАЩО МИ СЕ ГАДИ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ?

Валентин ФЪРТУНОВ
• Защото цигарите в Германия струват 8 лв. при средна заплата 3000 лв,

а в България струват 4 лв при средната заплата 600 лв

ЗАЩО ОЩЕ ПОВЕЧЕ МИ СЕ ГАДИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИЧЕСКА ИЗМЕТ!

• Защото елементарната справедливост изисква или в Германия цигарите да струват 20 лв или в България да струват 1.60 лв

• Същото се отнася до алкохолните напитки, енергийни продукти /моторни горива и горива за отопление – бензин, дизелово гориво, електричество, природна газ, въглища и кокс/.

• Всичко това е последствие от така наречените „минимални нива на акцизите” в евросъюза, които и бързо и сигурно убиват българската икономика и вече доведоха народа до просешка тояга.
Справка: Минимални нива на акцизите в ЕС – Директива 92/12/EC

Стока акциз

етилов алкохол 550 евро/хектолитър чист алкохол

цигари 1.28 евро на кутия

оловен бензин 421 евро/1000 литра

безоловен бензин 359 евро/1000 литра

дизел 302 евро/1000 литра

Покрай всичките политически и чисто човешки простотии през отминалите седмици окото ми се закачи за странно изявление на СДС. Ни в клин ни в ръкав, синята агитка съобщи за световно-историческото си откритие:
„Тази година правителството трябва да повдигне въпроса за промяна на общата политика за акцизите на ЕС и задължително минималните прагове на акцизите трябва да останат в историята“. С тази позиция излезе НИС на СДС. Според партията, ако отпаднат минималните прагове на акцизите, това ще доведе до по-ниски цени на горивата за домакинствата и бизнеса, ограничаване на контрабандата на цигари, горива и алкохол, по-конкурентна икономика и по-високи доходи на гражданите. „Ще поискаме България да направи коалиция, заедно с останалите страни от Централна и Източна Европа за това всяка страна в ЕС сама да определя акцизното си облагане. В противен случай ЕС ще изостава от останалия цивилизован свят. Ако европейските страни не са склонни на подобна стъпка, от СДС предлагат акцизът да зависи от средната работна заплата в дадена страна. Средната заплата в Германия е 5 пъти по-висока от средната работна заплата в България, така че и минималният акциз в България трябва да е 5 пъти по-нисък от този в Германия.
АЙДЕЕЕ, ОТКРИХМЕ ТОПЛАТА ВОДА!
В лето 2011-то синята кохорта от голямото болшевишко роене’90 изведнъж откри, че близане на евро задници усмъртява народа. Не става ясно обаче, защо „Тази година” правителството трябвало да повдигне въпроса за акцизите в ЕС. Тази години, господа е 2011, а ситуацията не беше по-различна и по времето, когато иванкостовото правителство с комсомолски плам в сърцата устремно дърпаше България да я навре в ЕС. Въпросната директива за минимални нива на акциза, както е видно и от заглавието й е от далечната 1992-ра! С други думи, всички правителства, които ударно тласкаха родината ни към новото й неоколониално битие са били великолепно информирани какво точно ще се случи след влизането ни в ЕС – влизане осъществено без всякакви условия и без нито един акт на адаптиране и на европейското законодателство към специфичните условия на България.
Знам, че надутите и надупени евролизачи гръмогласно ще пробват тутакси да се изхилят в байганьов стил, сиреч – я, какъв съм невежа! – и ще почнат много важно да обясняват, че това са смехории – ЕС не си адаптира законодателството към някой си! Който иска да влиза в евросъюза се нагажда към европейските правила…
Така ли? Ами тогава защо въобще трябваше да кандидатстваме за влизане в ЕС? За да харчим процентно в пъти повече за производство, отопление, транспорт и прочее при една напълно демонтирана икономика!? За да се превърнем окончателно в бананова република, на която опъват конците от презиращата я метрополия?
Повече от очевидно. И тук отново ще се върна на същината на попадането ни в ЕС.
ТЕ ПРОСТО НИ ЗАВЛАДЯХА
Вследствие на десетилетно промиване на мозъците с помощта на предателската ни политическа класа и комерсиалните медии, европропагандата създаде в мисленето ни стереотипи, които дори пред лицето на третата ни национална катастрофа, продължават да поддържат в масовото съзнание една лъжа, която днес не стои дори върху един-единствен аргумент. Лъжата за огромното щастие, което ни е налегнало вследствие на еврочленството ни. И независимо, че липсва и един дори аргумент, огромна маса българи и до момента като зомбирани повтарят, това което пералнята за мозъци им е инфилтрирала дълбоко в подсъзнанието – ние сме европейци, ние имаме привилегията да сме членове на Европейския съюз, ние пътуваме свободно в евросъюза (не чак толкоз свободно в шенгенската зона, ама карай!), ние можем да работим по Европа (в повечето случаи полунелегално), ние сме граждани на света…
В този зомбиран напев, разбира се, има толкова истина, колкото в напредничавата европейска максима – слънцето изгрява от Запада. Ние наистина сме европейци,
НИЕ СМЕ ИСТИНСКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
Защото римската провинция Европа е създадена преди две хилядолетия в нашите южни земи и тъкмо тя дава името на континента.
Защото свободното пътуване, не е въпрос на членство, а въпрос на договаряне и сделки – може би трябва да съобщим на разпалените евроатлантици тъжната вест, че скоро и руснаците ще пътуват безвизово в Европа – успешно се водят преговори.
И защо, пита се в задачката, трябва да работим по Европа? Да, някой знаменит български професор може да ходи и да ограмотява по европейските университети, гениален български инженер да строи мостове над европейските долчинки, но защо стотици хиляди учители, строители, шофьори, преводачи, техници, граждани и селяни трябва да ходят да берат ягоди в Испания и марулки в Холандия и да ринат на говедата в Англия? Не е ли това случайно вследствие на факта, че същата тази Европа, с ентусиазираното участие на българските си маши, в това число и най-вече на сините правителства унищожи до корен българското земеделие и българската индустрия? Или в България не са расли приказни ягоди, без да бъдат поливани с бром и урина? Или е неизвестна в географския ни пояс марулята и никога не сме виждали говедо, та ако случайно го зърнем ще го сочим с ококорени очи, издавайки пъшкащи гърлени звуци?Това е, уважаеми госпожици, госпожи и господа, тежката историческа участ на един народ, който не може да се отърве от навика си винаги да чака някой друг да дойде и да му реши проблемите, един народ, който не дръзва с един замах да обрише мръсната политическа пяна, която срамотно е полепнала по лицето му, замъглила е погледа му и къде с хитринка, къде с озъбване и най-вече с непоколебимо чувство на национално достойнство да озапти мерака на големите да му изпият кръвчицата.
Но се случи. А когато се случи подобно съдбовно надвиване, няма защо да се чудим, че половината народ продължава да е кьорав за простотиите борисови – когато си заврян в калта и ти натискат сурата в помията, хич не ти е до това дали те управлява пожарникар, милиционер или филанкишията; или някъде отстрани някъв синкав чакал се върти на сто и осемдесет градуса и уж съкрушено вие, че не трябва с подкован ботуш – такова, по врата на народа, по хубаво било с нещо по-меко, нещо – гуменка, пък може и домашен терлик…

Няма коментари: