петък, 28 януари 2011 г.

ИСТИНИ ПОД КЛЮЧ!

ИСТИНИ ПОД КЛЮЧ!

Борисов не зачита правовата държава и това няма как да остане без последствия, твърди Александър Андреев, главен редактор на БГ-секцията на Дойче Веле, в интервю за вестник "Гласове", което публикуваме и ние.
В едно свое изказване американският посланик Джеймс Уорлик каза, че скандали има навсякъде по света, по-важно е как се справя с тях обществото. Как се справя българското общество с последния скандал, предизвикан от подслушаните и огласени разговори? Преповтаря ли се обичайният сценарий на постепенно затихване и забрава без никакви последствия?
А. Андреев: Засега матрицата се повтаря и за съжаление мисля, че така и ще приключи – без да се разбере нищо конкретно, без да има никакви последствия, никакви виновни, никакви наказани. Просто всичко ще си остане постарому. Поне натам вървят нещата в момента. Темата изцяло се разми, най-вече благодарение на усилията на част от участниците в скандала. Всъщност забелязахме го още в самото начало, когато обществеността започна да се занимава не с казаното в тези разговори, а с тяхната автентичност, с това кой точно е бил подслушван, как са били набавени записите и пр. Логично стигнахме до момента, в който започна да се оспорва автентичността на записите, започна да се говори за манипулация и да излизат всякакви велемъдри технически и технологични експертизи.
"Подслушвай ме, подслушвай ме!"


Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Подозрителността над всичко!


Онова, което е било казано във въпросните разговори, постепенно се разми и в крайна сметка всичко ще бъде забравено по живо, по здраво. Нека само припомня, че настоящият скандал се случи в контекста на един по-предишен сканадал, който пък съвсем заглъхна, и който, уви, за голяма част от българската публика дори не е скандал. Става дума за изявлението на министър-председателя, че е нормално да бъдат подслушвани министрите, и за ентусиазма, с който част от тези министри посрещнаха въпросното изявление и дори завъзклицаваха: „Подслушвай ме, подслушвай ме”.
Борисов каза още, че неговите министри трябва да се подозират един другиго и че няма какво толкова да приятелуват помежду си. Хора, които са близко до правителството, отдавна знаят, че това е стилът на общуване вътре в кабинета, че подозрителността и взаимното следене са в реда на нещата още откакто е дошъл на власт този кабинет. Част от колегите го наричат „милиционерщина” или „полицейщина” – и то наистина си е мека форма на полицейска държава, просто защото мисленето на тези хора е такова. Под „тези хора” имам предвид ключовите фигури в правителството, които произлизат от т.нар. служби и от МВР.
Споменахте, че още в самото начало обществеността и медиите изместиха акцента от съдържанието към автентичността и източника на тези записи. Какви са причините за това?
"С този човек сме се разбрали нещо"
А. Андреев: Уви, голяма част от хората не намират почти нищо осъдително в съдържанието на тези разговори и това прозвуча на няколко пъти в обществения ефир. За огромно съжаление една част от българите възприемат като нещо нормално факта, че премиерът се е обадил на шефа на митниците и му казал: „Я махай твоите хора оттам, защото с този човек сме се разбрали нещо”. Според тях в реалната политика е така и само някакви безнадеждни идеалисти могат да очакват от министър-председателя, министрите и хората на ключови позиции да бъдат морални и принципни и да следват някакви правила на поведение. Защото истинският живот е нещо съвсем друго – щом като са поети ангажименти към Мишо Бирата, X, Y, или Z, те трябва да бъдат изпълнени. Освен това, видите ли, премиерът спазва обещанията си, за разлика от някои други висши политици, които се отмятат от тях. Това беше едно от важните съпътстващи внушения.
Да, но от друга страна, тъкмо хората, за които говорите, отхвърлиха няколко правителства поред заради същите грехове. Иван Костов си отиде заради приватизация, която беше наречена кражба, а Тройната коалиция заради множество съмнения за корупция. Как да си обясним този парадокс – обществото приема подобни практики за нещо нормално и заедно с това си отмъщава на съответното управление по време на избори?
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Какво ще изскача още
от тайните чекмеджета?
На власт е мегданът
А. Андреев: Първо, населението осъди Костов и Тройната коалиция след изтичане на 4-годишните им мандати. Настоящото правителство работи от година и половина. Нека си поговорим отново след две години и половина. Второ, има една фундаментална разлика между правителствата на Костов, Сакскобургготски и Тройната коалиция, от една страна, и сегашното управление, от друга. Сега наистина имаме народна власт. Сега на власт е народът, на власт е мегданът.
Населението с пълно основание припознава себе си в лицето на Борисов, Цветанов, Цецка Цачева и пр., в тях то се оглежда. То им разбира на тези хора приказките, разбира им мотивите. А разбирането вече е половин оправдание. Хората разбират защо евентуално Борисов защитава Мишо Бирата или нему подобни и фактът, че разбират, означава, че вече наполовина са му простили. Те припознават Борисов като един от своя мегдан, припознават го като един от тях и казват: „Да бе, то си е така”.
Вие как приемате оправданието на управляващите, че става дума за заговор от страна на задкулисни центрове, че зад сканадала стои вездесъщата Държавна сигурност?
А. Андреев: Лично аз смятам поведението на Борисов и на правителството в този скандал за осъдително и съм много доволен от публикуването на разговорите. В същото време обаче смятам, че това е заговор срещу правителството. Убеден съм, че тези записи не се търкалят по улицата, а Явор Дачков случайно ги намира, минавайки оттам.
Убеден съм, че тези записи не са току-така извадени от някое чекмедже. Естествено, някой ги вади с някаква цел, естествено, в дъното са не дизайнери или фризьори, а хора, свързани с тайните служби, навярно и с някогашната ДС. Съвсем естествено е, че тези хора имат някакъв бекграунд, свързан с ДС. Така че човек трябва да е идиот, за да не събере две и две и да не стигне до извода, че разбира се, има заговор срещу Борисов.
Какви ли не хипотези се чуват по въпроса, най-вероятно някоя от тях е вярна, а може би няколко от тях са верни заедно – бунт срещу Цветанов в МВР, бунт на ДАНС срещу правителството, съпротива на хората, свързани с ДС, както заради досиетата, така и поради това, че нова фракция е взела властта в сферата на сигурността.
Нека не забравяме нещо много важно, което особено старателно се премълчава в дискусията около досиетата. Първо, ограниченият достъп до архивите на Първо главно управление, на външнополитическото разузнаване. И второ, фактът, че в такива деликатни сфери, каквато е дипломацията, огласиха хората, които са работили за ДС, но вече са свалени от отчет, а онези, които продължават да работят за настоящите български тайни служби под дипломатическо прикритие или на дипломатическа служба, те са си там и си седят.
Каква е разликата – и едните са шпиони, и другите са шпиони, и едните работят против държавата домакин, и другите работят против държавата домакин. Аз не оправдавам по никакъв начин дипломатите с досиета от ДС и мисля, че шпионите няма какво да търсят в посолствата, но и в момента българските посолства са пълни с агенти на НРС, в това няма съмнение.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Кой се страхува от него?
Пропуснатият златен шанс
Какво мислите за реакцията на Синята коалиция по отношение на този скандал? Иван Костов също измести акцента в посока Държавна сигурност, която диктувала дневния ред на обществото, и атакува Борисов не за подслушването и съдържанието на публикуваните разговори, а за това, че не бил готов да се противопостави на ДС.
А. Андреев: Така наречената Синя коалиция изпусна златния си шанс най-после да се профилира по някакъв начин и да се отграничи от правителството. Те категорично трябваше да гласуват срещу доверието в кабинета и най-после да се отърват от тази обвързаност с едно послушно и посредствено мнозинство и с правителство, което има неясен политически профил и е свързано със сили и интереси, които не са непременно най-светли, прозрачни и европейски, независимо от Е-то в абревиатурата.
В един наш предишен разговор обрисувахте основните разлики в начина, по който протичат политическите скандали в България и в една по-развита демокрация, каквато е Германия. Да предположим хипотетично, че скандалът с подслушаните разговори се е случил в Германия – как би се развил дебатът около него там и какви биха били реакциите на обществото и политиците?
А. Андреев: Ако канцлерката Меркел беше казала, че обича да подслушва своите министри и това е нещо нормално, че иска нейните министри взаимно да се следят и да се подозират, веднага щеше да се надигне невероятен протест. Сигурен съм, че поне няколко от министрите й щяха начаса да напуснат правителството, а медиите щяха да подхванат темата и да не я изпуснат, докато правителственият ръководител не си подаде оставката. Тоест, такова нещо в Германия би завършило задължително с оставка на министър-председателя.
"Е, какво пък толкова..."
Как ще коментирате реакциите на българските медии по отношение на изявлението на Борисов за подслушването и последвалото огласяване на разговора между премиера и Ваньо Танов?
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: А медиите?
А. Андреев: Евфемистично формулирано, българските медии се държаха много предпазливо. По този начин една част от медиите – знаем, че определени медии представляват определени политически интереси – реагираха адекватно на интересите на своите спонсори, собственици и т.н. Освен това, все още мнозина се страхуват от Борисов и Цветанов и от милиционерското мнозинство в управлението на България. Така че хората не смеят много-много да говорят, макар че вече започват да си отварят устата все по-артикулирано.
Най-тъжното е обаче, че някои колеги не разпознаха скандала и реагираха така, както реагира нормалният български медиен потребител: „Е, какво пък толкова, нали така е в политиката. Мигар не знаем, че се подслушват? Мигар не знаем, че се дебнат? Пък то е и хубаво, защото всички са реално или потенциално корумпирани и е по-добре Бат`Бойко да ги слуша, а те да се дебнат помежду си”. За разлика от Германия голяма част от българските медии не разпознаха скандала, не сметнаха, че това е чудовищно, поуплашиха се, реагираха предпазливо. Разбира се, имаше медии и автори, които го разпознаха веднага и го нарекоха със собственото му име, но в общественото съзнание скандалът си остана в най-добрия случай скромен.
Всички са маскари?
В голяма степен тази безпомощност на обществото, която е видима и от публичните реакции във връзка с последните скандали, опира до тъжната констатация, че управленито на Борисов няма алтернатива. Как приемате този аргумент – по-добре това правителство да остане на власт, независимо от всичките му извращения, защото няма по-добър вариант?
А. Андреев: Този аргумент е реален в някакъв смисъл. В България има тежка деполитизация и много сериозна политическа апатия сред хората. Липсват импулс и енергия за някаква промяна. Хората се умориха от обещания, полуреформи, полумерки, казаха, че всички са маскари, махнаха с ръка и се отказаха. Единствено фактът, че хората припознават в Борисов и неговата партия самите себе си, осигурява комфортно мнозинство на това управление и обрича обществото на безалтернативност.

Александър Андреев в интервю за в. "Гласове"

Няма коментари: