Откакто в България е започнал преходът, всяко правителство се ангажира да изготви стратегия за национална сигурност, на чиято основа да се определят ясно задълженията на всяка институция и специална служба, които имат отношение към темата. През годините се появяваха идеи за реформа на сектора за сигурност, сред които най-често спряганата беше да се създаде „нещо като” суперинституция, обединяваща останалите служби за сигурност – както тези от МВР, така и подчинените на президента Национална разузнавателна служба (НРС) и Национална служба за охрана (НСО).
Дали заради мъглявата представа на домораслите ни експерти какво точно трябва да прави новата институция, дали заради други интереси, идеята си остана тема на теоретичните им сбирки с медиите. А НРС и НСО и днес продължават да работят, без да са регламентирани в закони задълженията им. Не се и чува някой да ги пише, въпреки че всяко мнозинство поемаше властта с този ангажимент. Така правителства идваха и си отиваха с намеренията за реформи в сектора на реда и сигурността, докато в един летен ден на 2007 г. бившият премиер Станишев разсъни публиката с новината, че създава ДАНС. Нямаше как да бъдат прикрити смразените към оня момент отношения между премиер и вътрешен министър, който, освен че беше станал вътрешнопартиен опонент на Станишев, беше обърнал службите на МВР в поделения за специални връзки с разследвани обекти. За да лиши министъра от най-мощния лост за действие – информационния, Станишев извади Националната служба за сигурност (НСС - контраразузнаването) от МВР и заедно с финансовото разузнаване и военните контразузнавателни структури създаде ДАНС, подчинена на министър-председателя, както впрочем повелява конституцията. Основаването през януари 2008 г. на новата агенция, която, освен да извършва информационно-аналитична дейност, щеше да се бори и с корупцията по високите етажи на властта, беше обявено като реформа.
Днес, след години и след поредица скандали, продуцирани предимно от нея, структурата на практика е свита до украсителна табела на „тихия фронт” чрез набързо приети промени в законите за ДАНС и МВР. А „реформата” се реформира в посока обратно към МВР. Връщаме се към силна Главна дирекция за борба с организираната престъпност (ГДБОП) в МВР, която поема обратно, кажи-речи, всички средства за действие, с които беше съоръжена ДАНС. Нещо повече, освен полицейска дирекцията става и полуинформационна, полуконтраразузнавателна служба, въпреки че формално контраразузнаването (НСС) остава в ДАНС. Официалните мотиви: да няма дублиране на оперативно-полицейски функции, да няма структури с близка роля на различно подчинение, за да не стане някой сакатлък като онзи в квартал „Белите брези” през 1993 г., когато се изпозастреляха по време на акция униформени от различни структури.
Странна е тази липса на поука от двете десетилетия перманентни промени, които неизменно се връщаха на нулата заради неизменното разминаване в практиката с декларираните цели. Премиерът Борисов уверява състава на ДАНС на 5 ноември, че агенцията е вече оздравена, изчистена е от източниците на скандали и на съмнителни поръчки и че ще даде „най-висока оценка на онзи служител, който му донесе реална разработка за действащи министри, заместник-министри, кметове на ГЕРБ”. Само че това, което реално се случва, е изпразването на ДАНС от съдържание и съсредоточаването в МВР на целия инструментариум и оперативни средства за подобни разработки.
Най-угнетяващото в сектора за сигурност е потъването му в море от скандали, оставящо натрапчивото усещане за връзка между всички участници в тях, която не позволява разпознаването на добрите и лошите. Как от подобна среда да възникнат правила, закони и действия, гарантиращи изграждането на служби за сигурност в интерес на данъкоплатците? Това всъщност е част от определението за национална сигурност... върнахме се на темата.
„Нерегламентирано използване на специални разузнавателни средства (СРС) от служители на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) няма.” Това каза пред журналисти председателят на спецагенцията Цветлин Йовчев след изслушването му в парламентарната подкомисия за контрол над използването на СРС. Йовчев беше извикан да обясни изказването си от 22 април, че „имало случаи, в които прокуратурата е сезирана за нерегламентирано прилагане на специални разузнавателни средства от служители на ДАНС”. „Може би неволно съм използвал израза „специални разузнавателни средства”, което е създало заблуждение”, обясни Йовчев. „По-правилно е да кажем, че са установени деяния на служители на ДАНС, но не в качеството им на длъжностни лица, които могат да бъдат охарактеризирани като противозаконни. Те са във връзка с действия, които наподобяват псевдо-СРС. Това по никакъв начин не е свързано с процедурите по искане, прилагане и съхранение на информацията”, каза Йовчев. От думите му не се разбра има ли или няма нарушение, та се наложи да ги обяснява ротационният председател на подкомисията Веселин Методиев (ДСБ). Ставало дума за незаконно заснемане с фотоапарат, извършено от служител по време на предишното ръководство на ДАНС, но не в качеството му на длъжностно лице. Случаят бил предаден на прокуратурата. В подкомисията са получени докладите на МВР и на ДАНС за използването на СРС през 2009 г., информира Методиев.
По приблизителни данни през миналата година са използвани 10 хиляди СРС-та, приложени към 3000 души. От 10-те хиляди СРС са били изготвени 1200 веществени доказателства за разследването и за съда. Според Веселин Методиев това означавало, че ефективността е около 30 %, като той я изчислява спрямо броя на лицата, за които са приложени СРС-тата.
Човек от ДАНС най-вероятно ще бъде обвинен, след като е предаден на прокурорите, защото е извършил незаконно заснемане. Задачата му била възложена от пряк началник, за който не се дава никаква информация. Новината бе изнесена пред журналисти след заседание на подкомисията за контрол на Специални разузнавателни средства. Ръководителят на подкомисията Веселин Методиев каза, че става въпрос за незаконно заснемане с фотоапарат, извършено по време на предишното ръководство на ДАНС. Дни след това по неофициален път излезе информацията че въпросният началник е мъртъв. Според едни е починал в следствие на здравословен проблем но според други е бил убит. Случаят бил изцяло засекретен и за него се докладвало лично на премиера. Случаят е знаков и супер скандален дават мнение видни експерти по въпроса. По техни думи той доказвал че всъщност службите за сигурност са си държава в държавата което за една демократична държана било недопустимо. Тайните около ДАНС били прекалено много и ако около тях се разровят нещата щяло да стане страшно...
Спецагентът от ДАНС Юлиян Марков напътствал бившия вече директор на Изпълнителната агенция по рибовъдство и аквакултури (ИАРА) Марин Димитров как да контактува с Раиф Мустафа. Бившият зам. вътрешен министър е подсъдим, че е посредничил на бизнесмена Росен Маринов да предложи 100 хил. лева подкуп на Димитров. Рушветът бил, за да не създава Димитров съдебни пречки пред спечелен от фирмата на Маринов търг за доставка на катери за 2,5 млн. лева.
“Димитров ми разказа, че е отишъл в кабинета на Мустафа, който му е предложил 50 хил. евро за двамата, ако подпише договора за катерите”, разказа пред съда Марков, който по това време ръководел отдел „Противодействие на корупцията в изпълнителната власт” в спецагенцията. Той докладвал за случая на тогавашния шеф на ДАНС Петко Сертов и колегите му от ръководството. „Те ми казаха, че други мои колеги работят по случая. Помолиха ме да убедя Димитров да даде показания в прокуратурата”, обясни пред магистратите Марков. Служителят, който сега е главен експерт в ДАНС, обаче не можа да даде смислено обяснение на въпроса на адвокат Коста Богацевски и съдия Вера Чочкова какви мерки е предприел, за да предотврати престъплението. Паметта изневери на Юлиян Марков и когато трябваше да каже откога познава Марин Димитров. Спецагентът отговори уклончиво и на въпроса бил ли е ексшефът на ИАРА агент на ДАНС.
Преди време стана ясно, че Димитров, който е бил служител на МВР в Кърджали, е бил арестуван за 12 дни преди няколко години. Според Раиф Мустафа Димитров е бил уволнен от полицията заради нерегламентирани контакти с известния крими герой Ерджан Рашид-Роко.
Самият Димитров категорично го отрича.
Деси Монева
Няма коментари:
Публикуване на коментар