неделя, 5 септември 2010 г.

Серийният убиец Димитър Харакчиев: КОГАТО УБИВАШ ТИ ОЛЕКВА!


Той е обикновен човек. С голи амбиции, дребни пари и сравнително здрав. На вид също обикновен човек. Но зад тази маска се крие звяр. Звяр който убива за да му олеква, за да се почувства добре. Звяр който се подчинява на „черният ангел”. Бог да Ви пази от този човек, би казал народа! А ние ще Ви кажем, той просто е част от нас. Можи би дори ние сме го направили такъв…
Попаднал в затвора за кражба и измама, Митко Харакчиев е така "облъчен" от един от коматевските килъри, че щом излиза на свобода, започва да убива. Той не е хладнокръвен, било го е страх, твърдят психолози. Око за око, зъб за зъб. Митко вече не вярва в християнството, не вярва, че когато те ударят по едната буза, трябва да подложиш другата. Неговата логика е друга. "Защо най-сетне на другите да не им зле, а на мен да ми е добре", прецежда през зъби тридесет годишният мъж. Той е серийният убиец Митко Харакчиев от Харманли, обвинен в две убийства и два опита за убийство на шофьори на микробуси. Харакчиев обаче има за себе си обяснение защо е извършил всичко това - той се изживява като изигран човек, като прецакан от живота и е решен да промени нещата на всяка цена. „Когато убиваш ти олеква. Чувстваш че си облекчил и своето и чуждото страдание”, казал той пред полицаите. Става въпрос за рядка вманияченост от тотално разочарование от живота. Това е заключението на психолога Неделчо Стойчев от Института по психология на МВР, който участва в дългите разпити на Харакчиев, преди той да признае.Психологът е убеден, че Митко Харакчиев е започнал да убива под влиянието на един от бандата на коматевските килъри, с когото се срещат в затвора. През юли т. г. Харакчиев е вкаран в предварителния арест на бургаския затвор, защото не се явява на едно от съдебните заседания по делото, което се води срещу него за откраднат чрез измама микробус. В него за беля има и една задигната крава. Вкарват го в килия с трима рецидивисти. Единият от тях е от коматевската група, която извърши няколко обира и убийства на сарафи преди години. Той прави силно впечатление на Митко. Двамата са говорили дълго, онзи явно го е облъчвал. Там младият мъж от Харманли пита как може да си направи пистолет. Зад решетките убиецът на чейнчаджиите е станал евангелист, ходи в параклиса, построен, за да се изповядват затворниците. Този факт също оказва огромно въздействие върху Харакчиев. Излизайки на свобода в началото на октомври, той започва да се представя за силно религиозен евангелист. На приятелката му й прави впечатление, че е коренно променен - говори непрекъснато за това, използва цитати от Библията Казвал че ангелът на смъртта му се явил на сън. Тогава Митко обещава на любимата си, която, преди да бъде окошарен, му е помагала в измамите, никога повече да не я замесва в такива неща. Според психолога може би Харакчиев е играел роля, защото при разпитите няма прояви на дълбоко осъзната религиозност. Вероятно така е искал да убеди приятелката си, че вече не прави лоши неща. Но може и да си е повярвал и тази вяра да му е послужила като вътрешно основание, че може да убива. "Трябва да се обръща внимание в каква килия се слагат хората, които не са извършили тежки престъпления. Случаят с Митко Харакчиев е направо парадоксален - един крадец и измамник да стане убиец. Ако един взломаджия бъде спипан на местопрестъплението, той може да стреля, за да се предпази, за да избяга. Но един такъв човек да направи схема, по която да убива, е изключително. Измамниците са достатъчно интелигентни и манипулативни, за да могат да вършат престъпления, без да стигат до такава агресия", убеден е полицейският психолог.Докато е сред убийци в затвора и опознава начина на мислене на тези хора, които са обезценили човешкия живот, Харакчиев започва да си вярва, че може да бъде като тях.НачалотоМитко Харакчиев е бизнесмен. Има заведение, 3 магазина, заедно със свой съдружник държат борса за млечни продукти. В началото бизнесът му е легален. Поне той твърди така.Всичко започва много прозаично. През 1999 г. Харакчиев купува голямо количество сирене с намерение да го продаде след това на по-висока цена. Точно в този момент обаче на пазара се появява евтиното сирене "Фета". Митко трябва да продава на безценица. Задлъжнява с тридесет хиляди лева. И тогава започват измамите и кражбите. Взема стока, без да плаща. Завлича 7,5 т кашкавал от мандра. Хващат го с крадени GSM-и.След фалита Митко се разделя със съпругата си, която взема двете им дъщери. Митко е притиснат до стената. Майка му е принудена да ипотекира семейната къща. А той трябва да изплати десет хиляди лева. "И понеже баща му е починал отдавна, а той е много привързан към майка си, това е и първият му мотив да започне да краде микробуси". Митко се ориентира към мерцедеси, защото частите им са най-скъпи. От един бус печели по 2500 лв. През пролетта наема и гаража край Хасково, в който разфасова возилата. Митко обаче не е автокрадец, не може да отключи паркиран автомобил. Затова си служи с измама. Действа по точен план заедно с приятелката си Светла Ангелова, с която вече живеят в родния й Димитровград. Харакчиев се обажда по обяви на шофьори, които извършват междуградски превози на товар, или отива директно на пиаците в различни градове. Там намира "жертва". Светла се представя за бизнесдама. Всъщност е бивша хандбалистка. Тримата сядат в кафене. Харакчиев успява да убеди шофьора да му даде буса, за да докара стоката. Това не е трудно за Митко - той може да внуши доверие, спокоен е, изглежда добре и изобщо не се вписва в представата за престъпник. Разбира се, той изчезва с буса. През това време под някакъв друг предлог Светла също се изнизва. Този номер минава няколко пъти, докато случайно полицаи спират Харакчиев с краден микробус. Собственикът му го разпознава, той попада в затвора и съдбата му се преобръща.Излизайки, престъпната му мотивация е претърпяла развитие, трансформирана е така, че той вече е готов да убива. Според неговото съзнание това просто се налага - вече не може да използва старата схема с измамата, защото не трябва да намесва любимата си. А не трябва и да оставя свидетели. Затова започва да действа сам. И въоръжен. Макар че е напълно неподготвен."Като личност Харакчиев няма психопатна структура, нито пък е отявлен рецидивист". Първото нещо, което прави Митко, е да се снабди с пистолет. Той е такъв лаик обаче, че му пробутват стар 6,35-милиметров "Маузер", с който дори не успява да убие две от жертвите си. Оръжието е с износени нарези и не може да даде нужната сила на изстрела, а патроните са с много слаб заряд. Най-лошото - патлакът не може да гърми втори път, ако не бъде презареден. А понякога времето за това действие е фатално. Така се оказва и за Харакчиев.Първия път всичко минава добре. А се случва едва дни след като излиза от затвора . Тогава извършва първото си убийство. Жертвата е 65-годишният Никола Петров от старозагорското с. Еленино. Наема го и по пътя го застрелва в главата. По-късно трупът му е открит заровен край с. Узунджово.Следващите два опита обаче са неуспешни. Като по чудо 25-годишният Тодор Марински от пловдивското с. Граф Игнатиево и пловдивчанинът Петър Притропов оцеляват с куршум в главата. На 2 ноември Харакчиев наема Марински. По пътя го моли да спрат, за да зареди мобилния си телефон от акумулатора. Шофьорът слиза, за да махне клемите. Тогава Митко го издебва и "пуска" куршум в главата му. Завлича го настрани и се опитва да подкара возилото. Но то не тръгва. Убиецът просто е забравил за клемите. "Това показва, че той е бил паникьосан, имал е тотално дезорганизирано поведение, че не е хладнокръвен убиец",категоричен е Стойчев. Това се потвърждава и от последвалата реакция на Харакчиев. Простреляният шофьор се свестява и изкрещява: "Сега ще умреш!" И Митко се уплашва. Изоставя и жертвата си, и буса и хуква да бяга. Истинските убийци не правят така. На другия ден се повтаря същата ситуация с Притропов."Ако Харакчиев е помислил изпадналите в безсъзнание шофьори за мъртви, защо не е взел телата им, за да ги зарови някъде, а се е опитал да изчезне с микробусите? Този човек хем прави комбинации, хем не ги изпипва докрай, предоверява се на способността си да контролира събитията", убеден е психологът от МВР.При последния си опит обаче Харакчиев вече е амбициран да доведе делото си докрай. Този път жертвата - 53-годишният Кольо Драгов от Гълъбово, не умира дори с два куршума в главата. Но Митко го намушква няколко пъти и за по-сигурно му прерязва гърлото. Трупа хвърля в шахта и го затрупва с камъни.
Психологически портретМитко иска да прави престъпления, олеква му в такива моменти, но подсъзнателно се надява да бъде хванат. За да спре. Защото ден след престъплението изпитва огромна вина и угризения. Крие труповете, но оставя вещите им в гаража си. А това са улики срещу него. Истинският сериен убиец изпитва удовлетворение от смъртта на жертвата си, взема трофей от нея - обикновено някаква вещ, за да може да преживява удоволствието отново. А Харакчиев не се чувства добре и мотивът му е напълно прагматичен. Той не казва, че съжалява за стореното. Защото жертвите за него са деперсонифицирани, той убива човека Х, не го познава, няма емоционална връзка с него. "Излизайки от затвора, се озлобих срещу цялото човечество", казва Митко на разпитите. До последно той не иска да признае. Води битка за имиджа си пред близките си. Лъже приятелката си, че няма нищо общо с убийствата. Измисля си съучастник - някой си Славчо, от Свиленград или от Стара Загора, който се оказва фантом. А Харакчиев твърди, че той му е докарал микробусите на убитите и че той ги е застрелял."Митко не е истински сериен убиец, а тотално объркан и деградирал човек. При него има разпад на личността. Той знае, че върши неморални неща, но си е изградил своя философия, с която намира оправдание пред себе си", казва Неделчо Стойчев. Психологът е убеден, че Харакчиев щеше да убива пак, ако беше на свобода. Въпреки че си е давал сметка, че все някога ще го заловят. "Очаквах да ме хванат. За мен животът свърши", изрича серийният убиец и започва да разказва зловещата си история.

Тина Червенкова
„ъндърграунд-медия”

Няма коментари: