вторник, 19 януари 2010 г.

СЛУЧАЯТ „БОРИЛСКИ”!Истината за едно ужасяващо престъпление и още по ужасяващо престъпно съдебно решение!


Само преди дни по този случай в страната ни се разпали поредният скандал с коварно убит Българин. Случаят втрещи до неузнаваемост и френските власти участвали основно в разследването му. Малко хора обаче знаят цялата истина по случая. На нас се падна горчивият хап да ви я разкажем. Гответе се за нещо безсрамно гадно….
На 20 юли 2000 г. двадесет и четири годишният български студент по право Мартин Борилски е намеерн мъртъв в парижкото си жилище на улица „Льо Курб”. Жилището е отворено от пожарникари и полицаи, които са изветени от двама приятели на Борилски, че не са го виждали от следобеда на осемнадесети юли. По входната врата няма следи от взлом.

Трупът е коленичил до леглото, легнал на гърдите си. Ръцете са вързани с ръкавите на пуловер.

По целия мокет и по част от мебелите в стаята има петна от кръв. Леглото също е пропито с кръв. По тялото на Борилски са преброени деветдесет и три удара с нож (за рязане на хартия), а лицевине му кости са смазани с тъп предмет (гира).
Разследването, водено от френските следователи, позволява да бъдат идентифицирани двама заподозрени: Георги Желязков, роден на 6 май 1979 г. в София, и Стоян Стоичков, по прякор Барона, роден през 1980 г. във Варна - български граждани. Двамата междувременно са напуснали Франция и са се върнали в България.
Основните доказателства, иззети от местопрестъплението, са косми, намерени в ръцете на трупа, окървавени джинси и бежов панталон на Желязков, в чийто заден джоб е кредитната карта на Мартин, черен пуловер, намерен до кофа в банята, следа от кръв по дръжката на вратата, фасове от цигари.

Генетичната експертиза открива ДНК следи от жертвата и от още трима мъже –


Желязков, Стоичков и хазяина на Мартин - Себастиан Проази. ДНК на Желязков е открита под ноктите на жертвата.
Френските магистрати и следователи, работещи по случая, посещават на два пъти България (от 22 до 28 септември 2001 и от 9 до 13 декември 2002 г.) в рамките на две международни следствени поръчки с оглед разпитването на уличените. Желязков и баща му са разпитани на двадесет и шести септември. При разпита си през 2001 г. Желязков-младши разказва, че се е срещал с Борилски в Париж от време на време. Последно го видял два месеца преди смъртта му. Стоичков признава пред френските разследващи, че е бил с Желязков във Франция, но отрича да се е срещал с Борилски.
Обърканите обяснения, направени от разпитваните, засилват убеждението на следователите. Желязков и Стоичков са обвинени и в началото на декември 2002 г. е поискан арестът им.

Освободени са срещу 2000 лв гаранция.

Тогава двамата не дават никакви обяснения. Желязков твърди, че се страхува, но не казва от кого. Стоичков следва същото поведение. През 2003 и 2006 г. от френска страна има още две следствени поръчки - за ново задържане и за информация за хода на делото. Желязков и Стоичков не са задържани, а на французите е отговорено, че делото ще се гледа пред окръжния съд в Шумен.
Българското правосъдие започва дело в съответствие с доказателствата и данните, които са му предоставени от френското правосъдие. Обвинителният акт е изготвен от Софийска градска прокуратура и

настоява за максимална присъда лишаване от свобода от 15 до 20 г.

Делото, което трябва да се гледа във Варна, тръгва трудно след отводите на цялата варненска прокуратура и единадесет съдебни състава. Причината за това трябва да се търси по всяка вероятност във факта, че бащата на Борислав Желязков е бивш заместник-директор на окръжната следствена служба във Варна, а после и един от най-известните адвокати в града. Така че Върховният касационен съд определя делото да се гледа в град Шумен, който обаче също се намира във варненския апелативен район.
На 27 март 2008 г. разширен състав на шуменския окръжен съд под председателството на съдия Нели Батанова

произнася оправдателна присъда спрямо двамата подсъдими.

Съдът отхвърля изцяло и гражданския иск за причинени вреди от страна на майката на жертвата в размер на 400 000 лв., намирайки го за неоснователен и недоказан. Разноските по делото в размер на 12 650 лв. остават за сметка на държавата.
По време на процеса двамата обвиняеми описват за първи път присъствието си на местопрестъплението в момента на извършване на деянието (седем години преди това, по време на следствието, Желязков твърди, че не е виждал Борилски два месеца преди убийството, а Стоичков – че изобщо не се е срещал с него). Те обясняват, че са присъствали на нападение срещу Борилски в жилището му от двама души, като при това не са могли да се намесят в спречкването. Мартин ги помолил да си тръгнат, обяснявайки, че ще се разбере с нападателите си, от които вече е получил няколко удара с нож. Заподозрените твърдят, че са си тръгнали. Не са предупредили полицията за случилото се в жилището на Борилски.
Оправдателната теза на съда е обоснована с това, че съседът на Мартин Борилски, Паскал Муно, чул някой да вика на френски "Не го прави!" след полунощ на 19 юли 2000 г., когато било сигурно, че подсъдимите са се намирали на друго място. Но г-н Муно е подчертал, че тези шумове са идвали извън сградата, ето защо това свидетелство не може да бъде свързано със събитията. Съдът приема също в полза на уличените факта, че трета ДНК, освен тези на Желязков и Стоичков, е намерена по цигарени фасове на местопрестъплението. Съдът забравя обаче да отбележи, че тази ДНК съответства на ДНК на Себастиен Проази, пушач и наемодател на апартамента на ул. "Льо Курб", където е идвал от време на време да нощува.
Така или иначе, делото следва да се гледа на втора инстанция.

Втора инстанция

На 21 януари 2009 г. апелативните съдии във Велико Търново потвърждават мотивите на своите колеги от Окръжния съд в Шумен за липса на доказателства срещу Георги Желязков и Стоян Стоичков.
Още по време на процедурата по разследването са били предприети множество постъпки от френския магистрат за връзка, базиран в Загреб, както и от френският аташе по вътрешна сигурност в София. По време на среща с министъра на правосъдието г-жа Рашида Дати, състояла се на 23 юни 2008 г., посланикът на Франция споделя своите забележки относно протичането на случая. Освен това той присъства на въззивния процес във Велико Търново на 22 декември 2008 г. Г-жа Дати разговаря по темата със своята колежка г-жа Тачева по време на визитата си в София на 9 септември 2008 г.
Решението на Аперативния съд във Велико Търново шокира до такава степен Франция, че френският посланик Етиен дьо Понсен изразява в писмо до медиите учудване от българския съд (което е необичайна практика за един дипломат) и напомня на държавата, че не случайно е под наблюдението на Европейската комисия. "В момент, в който българското правителство показва своята воля за дълбоко реформиране на правосъдната си система, тази нова оправдателна присъда в една криминална афера показва продължаващите затруднения на правосъдните институции да произнасят наказателни присъди" – пише френският дипломат. Французите не могат да разберат как при недвусмислените улики и доказателства двамата младежи получават оправдателна присъда на две инстанции от българския съд.
Междувременно шестима френски адвокати изпращат писмо до президента на Франция Никола Саркози с искане да се намеси в разрешаването на казуса Мартин Борилски.
Франция възнамерява да изчака решението на Върховния касационен съд, преди да задейства паралелното дело за убийството на Борилски. Този процес срещу обвиняемите на практика ще изправи на съд българския съд.
“Издали сме международна заповед за арест още на 6 ноември 2001 г. и тя още е в сила. Щом двамата обвиняеми Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона пресекат границата на България, ще бъдат арестувани независимо в коя страна се намират” – казва пред българските медии представител на френските власти. Париж не е прекратявал процесуално-следствените действия срещу двамата, въпреки че девет години чакаше търпеливо решението на българския съд. Тъй като престъплението е извършено в Париж, те ще бъдат съдени и във Франция, дори задочно. Законът там предвижда от двадесет и пет години до доживотен затвор за убийството, извършено по садистичен начин. Решението на българския съд не пречи на френските магистрати също да се произнесат по делото и те ще смятат за валидна своята присъда.

Апелация на великотърновската прокуратура

След решението на Великотърновския апелационен съд, който потвърждава решението на Шуменския съд по делото Борилски, Апелативната прокуратура във Велико Търново протестира това решение пред Върховния касационен съд, като иска отмяна на решението на съда във Велико Търново и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.Върховният касационен съд може да потвърди оправдателните присъди или да върне делото за ново разглеждане, ако приеме, че са допуснати съществени нарушения при постановяването на оправдателната присъда.Убитият във Франция през 2001 година

Мартин Борилски е съхранявал секретна чип карта взета от тайно помещение на адвокатската кантора,

в която той карал стажа си и не би трябвало да има достъп до това помещение. Това заявява по време на съдебното заседание пред Върховния касационен съд Ина Лулчева, адвокат на подсъдимия Георги Желязков.
Съдът изслушва двете страни и ще прецени в едномесечен срок дали да потвърди оправдателните присъди на двамата българи- Георги Желязков и Стоян Стоичков –Барона, които бяха оправдани преди това от Окръжен съд- Шумен и Апелативен съд -Велико Търново.

Според прокуратурата при оправдателните присъди е нарушен законът на страната ни.

Съдът бил игнорирал и изопачил доказателства. Прокурорът оспорва разминаването на часа в обявеното съдебно решение, когато се смята, че е извършено убийството. Според обвинението свидетелка в Париж е видяла двама различни мъже в различно време. А родният съд е приел, че тя ги е срещнала заедно. Друг френски свидетел, съсед на убития българин, бил чул на френски фразата “Не го прави”, но според обвинението това той го е чул отвън, а не от апартамента на Борилски. Това твърдение изразява и майката на убития българин Иванка Въчева. Според прокурора по делото Апелативният съд във Велико Търново е определил съвсем неточно апартамента на този свидетел. Прокурорът изразява становище, че

двамата подсъдими били финансово притеснени с много дългове.

Именно заради това те са отишли при своя познат и е извършено престъплението. Обвинителят изтъква и факта, че един от подсъдимите е ползвал откраднатия от жертвата мобилен телефон в България, и това е много точно доказано. Според досегашните показаният на подсъдимите, които днес не се явиха в зала, е имало меле, в което нападател е бил французин, като те двамата заедно с жертвата са се бранили. По-късно се е намесил и друг французин. В последствие нещата са се успокоили и чужденците са помолили двамата подсъдими да си отидат. Родният съд приел, че французите са убили Мартин три часа, след като са се разделили с подсъдимите. Съдът бил ползвал карти на Франция от интернет при геодезическа експертиза , което е недопустимо, според адвокат Владимир Иванов, защитник на семейството на загиналия.
Протокол от разпит на френска свидетелка бил с неверен превод и не е заверен според изискванията на закона. На този документ имало печати само в началото и края, като на средните листове липсвало печат. Преводът нямал и подпис, нито име на преводача, което е недопустимо според нашето законодателство. Адвокатът на Георги Желязков Ина Лулчува изтъкна, че

кървавите следи били в другата стая, а не там, където е намерено тялото.

Според нея във Франция е извършена некачествена аутопсия. Именно с това и другите адвокати на подсъдимите обясняват факта, че във Франция е продължено разследването. Според друг адвокат на Георги Желязков по ръцете на клиента му имало нарязвания от нож, от които явно си личало, че са получени при самозащита.
Майката на убития Иванка Въчева е категорична, че двамата оправдани са убили сина й. Тя заявява, че ако е имало проблеми с французи, двамата българи са имали възможност и е трябвало да й се обадят. Тя изключва всякаква възможност оправданите Георги Желязков и Стоян Стоичков да са били заплашвани по някакъв начин от евентуални други извършители. Майката си обяснява убийството с бележка, която синът й е искал от бащата на Георги Желязков за изкаран адвокатски стаж. Тя казва още, че подобен стаж изобщо не е имало. Основната версия е, че

закъсалите финансово българи са искали пари за тази услуга, след което са побеснели и са убили Мартин.

Майката на убития българин казва, че не е чувала за секретната чип карта и тази информация я разбира едва преди няколко дни. Синът й не е споделял за никакви проблеми в работата си.Тя съобщи пред магистратите решението на френските власти да започнат паралелен процес в Париж, тъй като категорично оспорват решенията на родните съдилища. Според френските разследващи става въпрос за едно три пъти по ужасно престъпление на българските власти убивайки справедливостта и давайки ход на подобни и по отвратителни престъпления.
Пита се в задачата – в случая кои са по големите престъпници на България…..?


Деси Монева
„ъндърграунд-медия”
desimoneva@mail.bg

1 коментар:

Анонимен каза...

Пълна пародия на правораздаване в нашата пошла държавица, да не говорим за това какви нагли, извратени, завистливи изроди е пръкнало това общество напред с техните безскрупyлни и корупни родители. Плюя на мазните ви, угоени сурати!

Боже, опази ни от тази напаст! И дай сили на роднините и приятелите на МАРТИН да преоодолеят мъката по загубата на това умно и красиво момче!

Че то е ясно, как ще се развият нещата- двете говеда ще легнат болни и вместо в затвора ще попаднат в някоя частна болница да ги гоят. Правист бил станал единият, ужас, тръпки ме побиват!!! Тоя свободен университет във Варна май е последна спирка на глупаци с пари, срам и позор!
Е че пък толкова ли ви струва aкъла, съдии и преподаватели, че да не си давате сметка, че протежирате убийци, които хладнокръвно биха посегнали и на вашите деца, за да се наложат те самите!!! НЕ, НЕ И НЕ!!!